Монолог

Да бъдеш или не? Туй е въпросът.
Дали е по-достойно да понасяш
дъжда от камъни и от стрели
на злобната съдба, или въстанал
със меч в ръка срещу море от мъки
да сложиш край на всички тях: умираш,
заспиваш…нищо друго…тъй във сън
да се стопят и бремето душевно,
и хилядите неизбежни болки,
присъщи на плътта. Такъв завършек
би трябвало да бъде блян за всеки:
заспиваш, спиш…сънуваш може би?
Да, тук е пречката! Защото туй –
какви ли сънища ще ни споходят
в съня безкрай, когато се измъкнем
от бренната черупка? – то ни спира;
таз мисъл прави жизнения гнет
тъй дълголетен. Кой търпял би инак
безбройните камшици и обиди
на времето: откритата неправда
на силния, съдийския бавеж,
надменността на ранга, произвола
на всеки, който е получил власт,
отритнатата обич, злия присмех;
със който некадърниците плащат
на тихата заслуга – всичко туй! –
когато едно бодване тук, вляво,
очиства сметките ни? Кой би мъкнал
със пот и стон товара на живота,
ако не беше този страх пред нещо
зад гроба, в неоткритата страна,
отдето никой пътник се не връща –
той смазва волята ни и ни кара
да се мирим с известните беди,
наместо да летим към неизвестни!
Тъй размисълът прави ни пъзливци
и руменият цвят на дързостта ни
повяхва под отровното белило
на многото мъдруване. И ето,
мечти високи, почини с размах
на нейде кривват и така си гаснат,
не станали дела!…Но тихо!

Имало едно време

Имало едно време — когато нямало нито Интернет, нито Google,
ни Facebook дори.
Тъмни времена били тогава и людете тънели в безграмотност (не си знаели нито PageRank-a, нито класирането в AltaVista) и се забавлявали — горките! — само офлайн.
Не само, че имали мноооого по-малко приятели, отколкото баба ти сега във Фейсбук — но и всички те били реални хора (а не ресторанти или …каузи) и се виждали с тях почти всеки ден. За да си разкажат някоя забавна история, да изпият по една истинска, потна бира или просто да помълчат заедно, загледани в отиващото си зад баира слънце…
Тежък бил животът на хората в онези времена. Налагала им се да превиват гръб над истински ниви, бразди и лехи. Което си е доста по-голяма хамалогия от кликането с мишката из FarmVille фермичката ви…
А на всичкото отгоре, не можели даже да си поръчат пица или суши от GLADEN.bg и се налагало да си готвят сами. (Даже Гугъл не знае истинския вкус на яйце на вестник, картофи, заровени в жарава или саморъчно изпечен шиш на лагерния огън…).
Животът в онези далечни времена всъщност бил толкова примитивен, че на хората им се налагало да правят реален секс — а не през Skype или в някой чат. Естествено, това било съпътствано от цял куп проблеми — не само венерически болести, бяло течение и странни обриви, но дори понякога и бебета! А сигурно се досещате, че по онова време дори не съществували и форумите на BG-мамите и на жените им се налагало да се учат на нещата от живота от майките и бабите си. А в крайни случаи — дори от свекървите си.
Толкова изостанали били хората тогава, че се запознавали не в специализираните сайтове за запознанства (нямали, горките, нито Сладур.ком, нито Sibir.bg), а на реални забави (офлайн партита), купони и дори на кино. Естествено и киното им било примитивно — нито било High Definition, да не говорим пък за 3D! Само в столицата тогава имало над 20 киносалона — и нито един мол! Ужас…
Най-онеправдани обаче били децата. Нито една от играчките им нямала вграден Wi-Fi, нито собствен фен сайт, нито даже канал в Youtube, откъдето можеш да научиш как се преминава в следващото ниво…
И бедничките дечица трябвало да си играят със супер-примитивни джаджи, като ластик, топка, тротинетка или хвърчило…
А когато тръгвали на училище — нямало сайтове с готови домашни, теми и реферати. И всичко това трябвало да пишат сами, но това не било най-страшното! Тъй като по онова време Мрежата била достъпна само за военните — или пък въобще не съществувала — всеки, който искал да намери някаква информация трябвало да излиза от дома си (независимо дали навън е адска жега или кучешки студ) и да ходи в някакви си библиотеки и да се рови там с часове…
По спомени на очевидци, библиотеките били прашни помещения, в които информацията не само била подредена в ужасно неудобен за сърчване вид, но и целият им обем данни рядко надхвърлял това, което днес се събира и на най-евтината 2GB-това флашка…
Накратко — хората тогава живеели в ужасни мъки и животът им бил тежък, изнурителен и толкова безрадостен.
Но после Интернет навлязъл в живота ни — а животът ни пък преминал почти изцяло във виртуалното пространство!
И само понякога… в сънищата на по-възрастните хора, които още помнели времето преди Мрежата… се промъквали откъслечни спомени за мириса на зелена трева… и вкуса на намазана с домашна лютеница филия