“Пророкът” За брака

Тогава Ал-Митра проговори пак и рече:
— Учителю, кажи ни и за Брака.
И той отвърна с думите:
— Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
Ала прегръдката ви нека охлабее – да можете да дишате.
И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
Бъдете влюбени, но не с любов окови – а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

“Пророкът”За любовта

— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: “Бог е в моето сърце”, а казвайте: “Аз съм в сърцето на Бог.”
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Джубран Халил Джубран

Джубран Халил Джубран(1883-1931),

писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ

 

 

Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

 Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната. Ала морето и брегът ще пребъдат вовеки…

В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор. Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други – не…

  Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска…

Какво е тъгата, ако не стена между две градини. Когато ми казвате: „Не те разбираме“, това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате… Continue reading Джубран Халил Джубран

още суета…

Седем пъти презирах душата си.

Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.

Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.

Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.

Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.

Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.

Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.

И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

 Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

 

4X:)

– Защо петелът няма ръце?
– Защото кокошката няма гащи!

 – Обичаш ли туршия?
– Не, не мога да я ям.
– Защо?
– Главата ми не влиза в буркана. А и да влезе, ми люти на очите.

 – Защо жените отделят толкова много време и средства за външния си вид, вместо за
развитието на интелекта си?
– Защото слепите мъже са доста по-малко от глупавите.

 Рамзес ²² прави пирамида и диктува на калиграфите:
– Той беше велик воин, мъдър човек, мъжествен император…
Докато пишел, единият от калиграфите тихичко попитал друг:
– Мъжествен с две пишки ли се пишеше?

Вие там, защо спите на моята лекция?
– Аз не спя, аз просто така бавно си мигам…

 

 

 

3Х:)

<Nasrudin> pi4oe
<Nasrudin> sprq mi toka
<Nasrudin>
<Nasrudin> ne moga si sgotvq sq
<XpoZed> ahahah
<XpoZed> e kak imash PC ma
<Nasrudin> a
<Nasrudin> na4i krushkata izgore
<Nasrudin> :>

2X:)

Селският ковач говори на новия си чирак:
– Сега ще извадя подковата от огъня. Като кимна с главата, удари я с чука.
Така новият чирак станал изведнъж ковач…

:)

Windows: Сигурни ли сте, че искате да изтриете избраните файлове?

Потребител: Не

Windows: Късно е…