Category Archives: Суета

Некви мъдрости

Две капки олио

Един баща изпратил сина си при най-големия мъдрец на света, за да му разкрие тайната на щастието. Когато младежът пристигнал в двореца, влязал в една голяма зала, пълна с хора, имало и музиканти, и танцьори и какво ли още не. В центъра на залата седял мъдрецът и разговарял с дошлите да го посетят. Младежът се приближил и обяснил за какво е дошъл. Мъдрецът му казал:
– Сега съм зает – използвай времето докато чакаш, за да разгледаш двореца. Но имам едно условие – ще ти отговоря на въпроса само ако обиколиш двореца с тази лъжица в ръка – и му подал една лъжица. Но внимавай, в нея има две какпки олио и ти не трябва да ги разлееш.
Младежът обиколил двореца и след три часа се върнал при мъдреца държейки лъжицата в ръка. Капките олио още били в нея. Мъдрецът го попитал:
– Е, видя ли прекрасните ми персийски килими? Видя ли великолепната ми градина – на градинарят му трябваха 10 години, за да я създаде? Видя ли картините и статуите?“
– Не! – отговорил младежът. – Внимавах да не разлея капките олио!
– Обиколи тогава пак двореца, но този път разгледай всичко – казал Мъдрецът.
И младежът наистина този път обиколил двореца и този път наистина разгледал с удоволствие всичко. Но когато се върнал в залата при Мъдреца с ужас забелязал, че е разлял капките олио в лъжицата.
– Ето в това е смисълът на щастието – казал му Мъдрецът.
Да съумееш хем да се насладиш на прелестите на света край теб, хем да не забравяш и за двете капки олио в лъжицата….

***

Трагедиите в живота на човек са две: първата е да не получиш онова, което искаш, а втората е да го получиш.

      Оскар Уайлд

 

“Пророкът” За радостта и скръбта

Тогава една жена помоли:
— Кажи за Радостта и Скръбта.
А той в отговор й рече:
Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
И как ли би могло да бъде инак?
Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
Чули сте да казват: “Радостта е по-велика от скръбта”, а от други сте чували: “Не, скръбта е по-велика.”
Но аз ви казвам, че двете са неделими.
Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.

“Пророкът” За децата

А една жена с детенце на ръце продума:
— Кажи ни нещо за Децата.
А той й рече:
— Вашите деца не са ваши чада.
Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.
Идват чрез вас, но не са из вас.
И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват чадата ви като живи стрели.
Стрелецът вижда целта си върху пътеката на безкрая и ви огъва с мощ, така че вихрените Му стрели да отлетят надалеч.
Нека огъването ви в ръката на Стрелеца е за радост; защото както Той обича литналата стрела, тъй му е драг и якият лък в десницата Му.

“Пророкът” За брака

Тогава Ал-Митра проговори пак и рече:
— Учителю, кажи ни и за Брака.
И той отвърна с думите:
— Съчетани сте родени и съчетани ще бъдете навеки.
Съчетани ще бъдете и когато белите крила на смъртта разпилеят дните ви.
Да, съчетани ще бъдете дори в безмълвната Божия памет.
Ала прегръдката ви нека охлабее – да можете да дишате.
И нека ветрите небесни волно духат между двама ви.
Бъдете влюбени, но не с любов окови – а развълнувано море помежду двата бряга на душите ви.
Пълнете си един друг бокала, ала не пийте от един бокал;
давайте един на друг от хляба си, но всеки да си знае своя къшей.
Пейте, танцувайте и се радвайте, ала бъдете всеки себе си самият, тъй както струните на лютнята са поотделно, макар да трептят в единен напев.
Бъдете предани, но не отдавайте сърцата си един на друг, защото само ръката на Живота може да ги съхрани.
Живейте в близост, ала не и в преголяма близост, защото и колоните на храма се издигат поотделно и нито кипарис вирее в сянката на дъб, ни дъб пониква в сянка на кипарис.

“Пророкът”За любовта

— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: “Бог е в моето сърце”, а казвайте: “Аз съм в сърцето на Бог.”
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Джубран Халил Джубран

Джубран Халил Джубран(1883-1931),

писател и художник от ливански произход, живял и творил в САЩ

 

 

Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

 Вечно крача по този бряг, между пясък и пяна. Приливът ще изличи стъпките ми, вятърът ще отвее пяната. Ала морето и брегът ще пребъдат вовеки…

В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор. Всички ние сме затворници, но едни килии имат прозороци, а други – не…

  Животът е шествие. Който крачи бавно, го намира за твърде бързо и го напуска. А който крачи бързо, го намира за твърде бавно и също го напуска…

Какво е тъгата, ако не стена между две градини. Когато ми казвате: „Не те разбираме“, това е възхвала, за която аз не съм достоен, и оскърбление, което вие не заслужавате… Continue reading Джубран Халил Джубран

още суета…

Седем пъти презирах душата си.

Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.

Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.

Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.

Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.

Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.

Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.

И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

 Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.