Category Archives: Философия

Малкият принц….

…….Много скоро успях да опозная по-добре това цвете. Върху планетата на малкия принц имаше съвсем простички цветя, само с един ред листца, които не заемаха никакво място и не безпокояха никого. Те се появяваха сутрин сред тревата и вечер увяхваха. Но това цвете бе поникнало един ден от някакво семе, донесено кой знае отде, и малкият принц беше бдял съвсем отблизо над стръкчето, което не приличаше на другите стръкчета. То можеше да е някой нов род баобаб. Но храстчето скоро спря да расте на височина и почна да си приготвя едно цветче. Малкият принц, който присъствуваше, когато храстчето си сложи една грамадна пъпка, усещаше, че от нея сигурно ще излезе някакво чудесно видение, но цветчето продължаваше и продължаваше да се гизди, прикътано в своята зелена стая. То грижливо подбираше своите бои. То се обличаше бавно, то оправяше едно по едно своите листца. То не искаше да излезе съвсем измачкано, както маковете. То искаше да се появи само в пълния блясък на красотата си. Е, да. То беше голяма кокетка! Тайнственото приготвяне на премяната му продължи много-много дни. И ето, че една сутрин точно в часа, когато слънцето изгрява, то се показа.
И макар че се бе трудило с такова старание, то каза, прозявайки се:
— Ах, едва се събудих… Моля да ме извините… Цяла съм разрошена…
Малкият принц не можа да сдържи възхищението си:
— Колко сте хубава!
— Нали — отговори нежно цветето. — И се родих едновременно със слънцето.
Малкият принц веднага долови, че то не беше много скромно, но пък предизвикваше такова вълнение!
— Сега, струва ми се, е време за закуска — прибави то веднага, — бъдете добър и помислете за мене…
И малкият принц, съвсем смутен, отиде да потърси една лейка с прясна вода, за да нагости цветчето.
Така то много скоро го измъчи със своята суетност, в която имаше и малко подозрителност. Един ден например, говорейки за своите четири бодли, то каза на малкия принц:
— Сега тигрите със своите нокти могат да дойдат!
— На моята планета няма тигри — каза малкият принц — и освен това тигрите не ядат трева.
— Аз не съм трева — отговори кротко цветчето.
— Извинявайте…
— Аз не се страхувам от тигрите, но се ужасявам от теченията. Нямате ли един параван?
„Да се ужасява от теченията… това не е присъщо на растенията — помисли си малкият принц. — Това цветче е с много сложен характер…“
— Вечер ще ме покривате със стъклен похлупак. Тук у вас става много студено. Лошо сте се обзавели. Там, отдето ида…
Но то не се доизказа. То беше дошло под формата на семе. Не можеше да знае нищо за другите светове. Посрамено, че се е оставило да го хванат, като измисля такава плитка лъжа, то покашля два-три пъти, за да накара малкия принц да се почувствува виновен:
— Ами паравана? … — Аз щях да го донеса, но вие ми заговорихте! Тогава то засили кашлицата си, за да предизвика все пак угризения у малкия принц.
Така въпреки обичта си, която го караше да мисли най-хубавото за цветчето, малкият принц бързо почна да се съмнява в него. Той сметна незначителните му думи за сериозни и стана много нещастен.
„Не трябваше да го слушам — призна ми той един ден, — човек никога не бива да слуша цветята. Трябва да ги гледа и да вдъхва аромата им. Моето цветче изпълни с благоухание цялата ми планета, но аз не умеех да се радвам на това. Ония думи за ноктите, вместо да ме раздразнят, трябваше да ме трогнат…“
И ми довери още нещо: „Тогава аз нищо не можех да разбирам! Би трябвало да го преценявам не по думите, а по делата му.
То ме изпълваше с благоухание и със светлина. В никакъв случай не биваше да бягам! Зад жалките му хитрини трябваше да доловя неговата нежност. Цветята са изпълнени с толкова противоречия! Но аз бях много млад и не знаех как трябва да го обичам!“ ……

%

-Аз знам,че те обичам.
-Любовта не е достатъчна,за да бъде един брак сполучлив,когато двама душа са тъй различни като нас.Ти би искала да притежаваш изцяло мъжа,който е с теб,Скарлет-тялото му,сърцето,душата му,мислите му.И ако ги нямаш,ще бъдеш нещастна.А аз не бих могъл да ти се отдам всецяло.Не само на тебе,но и на никоя друга.Нито бих искал да владея твоя ум и твоята душа.Това би те оскърбило толкова,че скоро би ме намразила, и то горчиво.Ти би възневидяла книгите,които чета и музиката,която обичам,защото те ще ме откъсват макар и за малко от тебе.А аз…аз може би…”

Отнесени от вихъра

Понякога

Сенките на чувствата си хвърляме върху другите,а те мятат своите върху нас.

Понякога ни грози опасност от задушаване,но без сенките не би имало светлина в живота ни.

Староарменски надгробен надпис

Суфизъм

Маулана Джалал ал-Дин Руми е роден през 1207 година в Балх, Хоросан, североизточен Иран.Баща му Баха ал-Дин Уалад бил автор на мистична теология и религиозен учител, който напуснал Балк около 1218 год. поради заплаха от Continue reading Суфизъм

Празни мисли на един празен човек

 

„Безкрайно по-добре е десет пъти да бъдеш измамен,
отколкото един път да загубиш вяра в хората.“

***

„Очарователната съблазън на жените действа по-могъщо
отдалеч, отколкото отблизо. Те будят страст толкова
по-силно, колкото по-малко я удовлетворяват.”
Анатол Франс

***

„Любовта е отговорът, но докато го чакате сексът
повдига някои доста интересни въпроси.”

Уди Алан

***

„Да се прости е лесно, но да се забрави е трудно.”
А. Платен

***

“Независимо колко далеч ще отплуваш,
хоризонта си остава същия.”
Ориенталска поговорка

***

Когато боговете искат да ни накажат, те отговарят на молбите ни.

Оскар Уайлд

***

„Ще познаете истината и истината ще ви освободи.”
Йоан 8:32

 

Малките неща

В часа по философия професорът застава на катедрата, изпълнена с различни предмети и чака студентите да утихнат. След това взема голям празен буркан от майонеза и го пълни с топки за голф. Пита студентите дали съдът е пълен. Те отговарят утвърдително.
После професорът взема една кутия с камъчета и я изсипва в съда, разклаща го леко и камъчетата се наместват между топките за голф. И отново пита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговарят утвърдително. Сетне професорът взема кутия с пясък и я изсипва в съда. Естествено пясъкът запълва всичко. Той пита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговарят с единодушно “да”. Тогава професорът взема две шишета гроздова от бюрото и изсипва съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките. Студентите се разсмиват.
— Сега – казва професорът, когато смехът утихна – искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот – семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви – все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща – работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало – малките неща.
После продължи:
— Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си. Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите. Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък.
Една от студентките вдига ръка и пита:
— А какъв беше смисълът на ракията?
Професорът се усмихва и разяснява:
— Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две гроздови…Grimace