Category Archives: Поезия

***

Не можах да бъда
твоята пролет:
друг окърши клоните нацъфтели.
Не можах да бъда
твоето лято:
друг се къпа
в реките горещи и бели.

Нека бъда твоята есен!
Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,
ще се стича в сърцето ти моята сладост
и кръвта ти ще стане
вино есенно, младо.
Дрехата си ще ти постилам
като жълта затоплена шума
и укротена, и намилвана
до теб ще лежа безшумно.

Няма да има пролетни мълнии,
юлски горещници няма да има:
със кротка нежност ще те изпълня,
с ябълков дъх и с нещо без име.
Сякаш с леки есенни паяжини
ще те оплета целия…
И една сутрин ще видиш смаян:
сняг е паднал.
И ние сме побелели.

 

Станка Пенчева

Най-страшната жена…

Дамян Дамянов

      Най-страшната жена…

      Най-страшната жена, която може

      да съществува още на света,

      да люби, да не люби, да тревожи,

      да бъде всякаква и всичко — туй е Тя!

      Да бъде римата на всички рими

      и ритъмът на всички времена.

      Но ще спестя конкретното й име,

      защото тя е всички. И една.

      Навремето, когато я обикнах

      и името й преблагослових,

      огромна като свят тя в мен проникна

      и стана името на всеки стих.

      На любовта с любов не ми отвърна.

      Та любовта ми стана нелюбов,

      а името в омраза се превърна.

      И го изрекох пак. Със сквернослов.

      И я намразих! С толкова омраза,

      че с името й кръстих всяко зло.

      Но и във злото името опазих,

      макар с проклятие, макар в тегло.

      Накрая изличих я. И тогава

      приживе я превърнах в мъртва тлен.

      Осъдих я жестоко на забрава.

      Завинаги. Отвсякъде. Съвсем.

      … Години оттогава. Тъй огромна

      забравата помежду нас лежи.

      И остаряхме. Двама. Тих погром ни

      разсипа. Но се сепвам: щом я помня,

      то май че огънят е още жив?

 © 1995 Дамян Дамянов

Източник:   http://slovo.bg

Публикация

Дамян П. Дамянов, Обади се, Любов!, Сиринга, С. 1995; ISBN 954-8100-03-7