Category Archives: Без категория

Желая ти време

Не ти желая всички дарове,
Желая ти това, което повечето нямат:
Желая ти време да се радваш, да се смееш,
Използвай го и можеш да спечелиш.
Желая ти време за действие и размисъл,
Време не само за теб, но и за другите.
Не ти желая време за бързане и тичане,
А време да бъдеш щастлива.
Не ти желая време, което просто да убиваш,
Иска ми се да ти остане в излишък
Като време за удивление и вяра
Вместо непрекъснато да гледаш часовника.
Желая ти време да достигнеш звездите
И време да пораснеш, да узрееш.
Желая ти време отново да мечтаеш, да се влюбиш.
Желая ти време да откриеш себе си,
Да приемаш всеки ден и час за щастие.
Пожелавам ти и време да прощаваш.
Желая ти да имаш време да живееш!

 

 Ели Михлер

Приказка за една сълза

tearЕдно малко момченце, виждайки сълзи в очите на майка си, я попитало:
– Защо плачеш?
– Защото съм жена – му отговорила тя.
– Не мога да го разбера – продължило да се чуди то.
Майка му само го прегърнала и казала:
– И никога няма да можеш.

По-късно малкото момченце попитало баща си:
– Защо мама плаче, като че ли без причина?
– Всички жени плачат без причина – бил краткият отговор на бащата.
Малкото момче пораснало, станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените. Накрая той решил да говори за това с Господ. Попитал Го:
– Господи, защо жените се разплакват толкова лесно?
Господ отговорил:
– Когато правех жената, исках тя да бъде нещо изключително.
Направих раменете й достатачно здрави и силни, за да могат да носят тежестта на света, но достатъчно нежни и меки, за да дават комфорт.
Дадох й вътрешна сила, с която да понесе раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост, която й позволява да продължава, дори когато всички останали се отказват, да се грижи за семейството си без да се оплаква, дори болна и изтощена.
Дадох й чувствителност, за да обича децата си, независимо от обстоятелствата и дори когато те я нараняват.
Дадох й сила да се грижи за съпруга си, независимо от грешките му и я оформих от реброто му, за да пази сърцето му.
Дадох й мъдрост, за да знае, че добрият съпруг никога не наранява жена си, но понякога изпитва силата и решението й да стои твърдо зад него.
И накрая, дадох й сълзи, които да пролива. Те са само нейни, за да ги използва, когато й е нужно.

– Виждаш ли, синко – казал Господ – красотата на жената не е в дрехите, които тя носи, фигурата, която има, или прическата, която си прави. Красотата на жената трябва да се види в очите й, защото това е вратата към сърцето й – мястото, където живее любовта.

Изобщо не е смешно.

Възрастен господин бил поканен на вечеря от свои стари приятели. Човекът бил очарован от това, че цяла вечер неговият приятел се обръщал към жена си с думите “Миличка”, “Любима”, “Захарче” и т.н.

Когато жената отскочила до кухнята, господинът се обърнал към домакина:

– Намирам за прекрасно че след толкова години семеен живот вие двамата все още си говорите с галени имена…

– Да ти кажа  истината, забравих й името още преди 10 години…

 

 

 

 

 

Оскар и Розовата дама

В основата на книгата са писмата,написани от едно десетгодишно дете до Господ.Открива ги Маминка Роза,”розовата дама”,която го посещава в детската болница.Те описват дванайсет дни от живота на Оскар,дванайсет искрящи и поетични дни,дванайсет дни,равни на сто и двайсет години,изпълнени със забавни и вълнуващи герои.

Тези дванайсет дни,може би ще бъдат последните.Но благодарение на Маминка Роза,свързана с Оскар с една голяма обич,тези дванайсет дни ще станат легенда…..

“Мили дядо Боже,

Днес съм на сто години.Като Маминка Роза…

Опитах се да обясня на родителите си,че животът е странен подарък.В началото надценяваме този подарък и мислим,че сме получили вечен живот.След това го подценяваме и го намираме за гаден,прекалено къс,почти сме готови да го захвърлим.И накрая си даваме сметка,че не е било подарък,а даден само назаем.И тогава се опитваме да го заслужим….”

***

“Трябва да се прави разлика между две болки,малки мой Оскар,физическата болка и духовната болка.Физическата болка можем да изтърпим.А духовната болка я избираме….”